Бележка на съставителя (Осинин):

Кара Танас е родом от Катунищe, не от Жеравна. В Катунищe и сега има живи негови потомци. Според Пан. Хитов той е ходил 10 години по Стара планина с малка дружина, но потеря нийде не е могла да го разбие. Хората му били "отбор-отбрани", все "лика-прилика". Имали еднакво облекло и оръжйе. От Катунища била и Янка, чието братче отишло хайдутин с Кара Танас. Според Петко Славейков Кара Танас изпърво е бил с кърджалиите, а сетне се отделя със своя чета. Върлувал е в Котленско и Сливенско. Движел се е с малка дружина - до 12 човеци. Към 1802 Кара Танас върлува в Източна Тракия с голяма чета.

Турското правителство издало султански ферман за унищожение на четата като разбойническа (в-к Зора, 2. IX. 1937). Един стар учител от Катунища ми каза, че Кара Танас никога не е водил чета, а е действувал индивидуално. На работа отивал винаги с пушка.

В родното му село всякога е наричан Кара Атанас, а Кара Танас, за когото се пее в песента, ще е бил някой друг, може и от с. Въртица. Гробът на Кара Атанас, смята той, се намирал в старите гробища на селото. Дядо Димо от Катунищe ми разправяше (1951), че хайдутите били облечени в джепкани.

"Галиба той е бил с голям самурен калпак. Така ги разправяха старите хора. Едни хора бяха, се юнаци."